Качеството на човешките взаимоотношения е определящо за това доколко щастливи се чувстваме в живота като цяло. Искаме да принадлежим и не само. Имаме вътрешната потребност да се чувстваме свързани с друго човешко същество. За никого не е тайна, че тя възниква още от момента на раждането ни. Връзката майка – дете е първият ни допир до този копнеж към интимността. Копнеж, следващ ни през целия ни живот. От детството и тийнейджърските ни години с първото влюбване, през младостта и подтика да създадем семейство, чак до последните ни мигове на тази Земя.

Но кое е това, което дефинира качеството на тези взаимоотношения? От какво зависи дали те ни носят удовлетвореност и спокойствие или несигурност и разочарование?

Теорията на привързаността, създадена през 70те год. на миналия век от Джон Боулби и надрадена по-късно от Мери Ейнсуърт обяснява защо и как връзката между новородено и родител е определяща за динамиката на нашите отношения и светоглед. Според теорията колкото по-откликваща е майката към нуждите на детето – толкова по-стабилен модел на привързаност се създава у него. Този модел се формира и остава у детето като го кара да очаква същото поведение от другите. То изгражда определен автоматичен и подсъзнателен отговор към случващото му се.

Създателите на теорията определят четири основни модела на привързаност : Сигурен, Избягващ, Дезорганизиран и Тревожно-амбивалентен. Всеки от нас бива управляван от един доминиращ тип, който задава динамиката ни на свързване с другите. Качеството на тази динамика влияе пряко и върху нашето себеусещане. Колкото по-подкрепени и свързани се чувстваме с околните – толкова по-уверени се чувстваме в това да изразяваме себе си и по-смели да опознаваме света около нас.

Все пак, съществуват редица доказателства че стиловете на привързаност за всеки отделен човек са флуидни и се променят във времето. Оттам следва, че не е задължително да проявяваме един единствен модел спрямо всяка фигура в живота ни. Например, можем да имаме сигурен модел на привързаност към родителите си и тревожен към партньорите в живота си и обратното. Нещо повече – един изграден в детството модел по-късно може по-късно във времето да бъде заменен от друг. Като това може да се случи не само провокирано от негативни катарзисни събития в живота ни, но и от положителни такива.

Познавайки теорията и разбирайки собствения си модел на привързаност (както и този на околните ни) ни позволява да живеем един по-съзнателен живот. Живот с по-пълноценни взаимоотношения с тези около нас.